Като пепел

Поредна цигара допушвам,
догаря и пламъкът в мен.
В тишината студена се вслушвам,
умира и днешния ден.

Въртележка от спомени разни
завърта ме в безкрайна спирала.
Мечтите ми изстиват напразни,
а душата остава заспала...

Мисля за бъдеще светло,
но обгърната съм в тъма.
И как да продължа по пътя,
който поела съм отново сама..

Взимам цигарата вече загасена
и захвърлям я във пепелта.
В съзнанието си бродя сломена
и търся любовта...

Изгубена

 -промяната е неизбежна

"Погледни я!" - някой каза,

"Не изглежда ли сама?!

Виж погледът й- пълен е с омраза,

но и пълен с вина.."

Това бях аз - младата дама

в ъгъла приседнала сама,

окована в личностната драма

на една неразбрана от света душа..

***

Животът ми бе кино,

любовта бе идеал, бе свят. 

Сега имах само чаша с вино 

пълна с пурпурночервен и кървав цвят.

Аз бях роза без бодли 

и с кристален похлупак.

Изпълнена бях с мечти,

заключени в сребърен съркофаг.

Имах аз криле на птица.

Като феникс исках да летя.

Но уви,

останах само скица,

изгоряла в пепелта.

***

И сякаш приказка - животът

препуска покрай мен безспир,

а аз се давя в сивотата

сякаш в адски язовир.

Потъвам в дълбините, в сумрака,

къпейки се в любовта,

която ме напуска без да чака

и оставя ме сама..

Даниела Бъндева

Феникс

В пламък пепелявочервен аз изгарям 

с надежда да се преродя.

Стените на миналото с гръм пак събарям,

нови, за да изградя.

От пепелта на страховете си се надигам

без да знам на къде да вървя.

Устремена, с мечтите свои достигам

Безкрая и към звездите летя.

***

Преди,

Тъй наивно, послушно затворена 

в клетка от сиви лъжи.

Аз гледах света необятен- покорена

от светлите слънчеви лъчи..

Зад тези решетки, АЗ- малкото създание,

примирило се със своята съдба,

бях заключена за назидание,

с отрязани, златни крила..

А те, 

са от Мрака и Вечния Гняв пазени

в малко ковчеже от сняг.

От безвремието вечно, постепенно газени,

без път, без надежда за бяг..

***

И ето...

Загледана в изгрева млад

стоя зад решетките вечни.

Самотата прегръща ме с ръце от хлад

и мечтите мои стават все по-далечни..

Клетката моя в блян се превръща 

щом пламъците ме обгърнат. 

За нов живот се раждам: ВЪЗДЕСЪЩА!

Докато страховете ми се не  завърнат..

Даниела Бъндева

Покровител

посветено на П.Б.Б.

Един силует в тъмнината, впил е бледен поглед в мен.

Сгрявам се от топлината на този цвят студен.

Сини като небесата, тези две негови очи

разгонват в мен тъмата, и сърцето ми гори.

Един силует там някъде далече

като бледен спомен спотаен,

в безброй сълзи, в мечти облечен

като нова дреха прекроен.

Един силует все още дебне

нощем, денем, той не спи.

С очи, тъй сини, да погледне

в душата ми през двете ми очи...

Даниела Б.

I'm not born to follow.

I don't live in sorrow.

I won't keep your pace.

My fears I will face!

I'm born to lead.

Never shall I plead.

My heart is strong enough,

And I'm far too tough.

Daniella B.

unbounD

В едно

Нов ден, без светлина

слънцето обгърнато е в тъма.

Подобно чувство задушава ме сега,

 бавно умира моята душа.

Мракът плътен е навън

всичко изглежда като сън.

Сърцето мое бие вяло,

сякаш времето е спряло.

Не знам дали е просто съвпадение

или и природата с мен е в падение,

но чувствам, че сме слети в едно - 

мрачно, тъмно същество.

Даниела Бъндева

unbounD

Небитие

посветено на "една депресарка"

Цигарата догаря, не знам коя по ред.

Сърцето ми отново сковано е в лед.

Сън вековен спи, но  не сънува,

за нова тръпка то бълнува.

В мислите си бродя, без да знам накъде.

Болката в душата - моля се да спре.

Няма път, пътека, нито светлина,

в мрак обгърната съм аз от самота.

И ето, пак очите бавно се затварят.

дните мои вечно се повтарят.

Омагьосан кръг е моето ежедневие;

бленувана любов- обгърната в неверие.

Даниела Б.

wien ♠

Мъртъв сън

С последен дъх ти промълви:

"..трябва животът ти без мен да продължи."

Видях живота, напускащ твоето тяло - 

лицето ти, оцветено в бяло.

Сълзи се застичаха по моето лице,

разкривайки болката в моето сърце.

Бях безсилна срещу студа навън,

и исках всичко да е само сън!

И така, замолих се пред мъртвото ти тяло,

а то ставаше все по - бяло.
Крещях, виках, плаках безспир;

превърнах се в един страшен кумир.

***

Затворих очи и само след миг

всичко изчезна като моя вик.

Лежах в тъмнината на малката стая,

единственото място, което зная...

PEACE

No more wars, no more pain

No more lies, no more games…

No more blood, no more bombs

No more deaths, no more tombs…

What is peace? Do you know?

Does it mean another fall,

Another soldier’s broken heart,

Another hopeless game of cards…

We are nothing but sick puppets

Being led to their end.

We trust, believe in the wrong people

And no one lends their hand.

Can you hear the women crying?

Can you see the children dying?

Hunger, draughts, death in vain,

Their hearts are filled with pain…

We were born to live than die

But only when the timd has come.

Our souls are strong, they’ll fly,

Up the sky ‘till Heaven’s dome…

Being young and free is treasure

Helping, though, brings more than pleasure.

Unite the nations and bring them PEACE,

The good in people can be released…

No more graves, no more holes

No more guns, no more walls…

Daniella B.

(Inspired by Dream Theater - Enemy inside)