В едно

Нов ден, без светлина

слънцето обгърнато е в тъма.

Подобно чувство задушава ме сега,

 бавно умира моята душа.

Мракът плътен е навън

всичко изглежда като сън.

Сърцето мое бие вяло,

сякаш времето е спряло.

Не знам дали е просто съвпадение

или и природата с мен е в падение,

но чувствам, че сме слети в едно - 

мрачно, тъмно същество.

Даниела Бъндева

unbounD

Небитие

посветено на "една депресарка"

Цигарата догаря, не знам коя по ред.

Сърцето ми отново сковано е в лед.

Сън вековен спи, но  не сънува,

за нова тръпка то бълнува.

В мислите си бродя, без да знам накъде.

Болката в душата - моля се да спре.

Няма път, пътека, нито светлина,

в мрак обгърната съм аз от самота.

И ето, пак очите бавно се затварят.

дните мои вечно се повтарят.

Омагьосан кръг е моето ежедневие;

бленувана любов- обгърната в неверие.

Даниела Б.

Мъртъв сън

С последен дъх ти промълви:

"..трябва животът ти без мен да продължи."

Видях живота, напускащ твоето тяло - 

лицето ти, оцветено в бяло.

Сълзи се застичаха по моето лице,

разкривайки болката в моето сърце.

Бях безсилна срещу студа навън,

и исках всичко да е само сън!

И така, замолих се пред мъртвото ти тяло,

а то ставаше все по - бяло.
Крещях, виках, плаках безспир;

превърнах се в един страшен кумир.

***

Затворих очи и само след миг

всичко изчезна като моя вик.

Лежах в тъмнината на малката стая,

единственото място, което зная...