Ще се видим скоро, слънце!

Едно нещо не спираше да се върти в главата на Ела. Това беше мигът на раздяла, който тя така се стремеше да избегне. Цял месец отброи и накрая дойде време да изпрати своя любим. Неусетно с всеки изминал ден тя се влюбваше в него все повече. А когато дойде този момент, едва се сдържаше да не заплаче. Той й се усмихна и я целуна, а тя не искаше да го пусне. Усещаше как очите и се навлажняват и очакваше всеки момента сълзите за започнат да се стичат по лицето й. Опитваше се да се сдържа, както всеки друг път, но не успя. Избухна в сълзи веднага щом той я стисна в обятията си. Това беше моментът, който Ела щеше да си спомня през следващите 3 месеца.
Когато видя насълзените й очи, Райън я прегърна още по - силно и я целуна дори по - страстно. Блясъкът в очите му, беше всичко, от което Ела се нуждаеше. Той й казваше "Да, и аз те обичам толкова, колкото и ти мен. И ти ще ми липсваш. Съжалявам, че се налага да замина."
Никой от двамата не проговори, само погледите им се бяха срещнали. Ела мислеше как иска да му каже, че ще го чака, че го обича, и че вече й липсва, но не успя. Сълзите не й позволяваха да говори.
Тя сведе глава. Райън от своя страна, продължаваше да я гледа. В очите му се четеше наслада, сякаш се опитваше да запечати всеки момент, всяка мимика и най-вече всяка сълза. Той не спря да се усмихва, въпреки че личеше, че не е щастлив. Ела усети болка, прорязваща сърцето й, щом чу гласа на чичото на Райън. Той му напомняше, че е време да тръгват.
В този момент Райън сграбчи с всичка сила Ела и я притисна до себе си. Тихо прошепна в ухото й: "Обичам те, слънце! You're my love, my everything!". Ела, която тъкмо беше овладяла сълзите си, отново заплака. Вдигна глава към него, целуна го и отвърна: "И аз те обичам, слънце! You're my love, my everything!"
Двамата стояха прегърнати близо минута, когато клаксона на колата бипна. Това беше окончателния сигнал за раздялата им. Сърцето на Ела се свиваше от мъка, докато Райън се отдалечаваше. Когато той се качи в колата, Ела окончателно се срина. Тя падна на земята и не можеше да стане. Хлипаше и плачеше, покривайки с ръце очи. Колата потегли, а погледът и не спираше да я следи. Дори когато изчезна зад ъгъла, Ела дълго време стоя загледана. Пред очите й Райън все още не се беше качил и й казваше, че я обича.

За това си мислеше всеки път когато лежеше сама в стаята си, когато отиваше на училище и през всеки свободен момент. Това беше споменът, който я крепеше цели 3 месеца. Последните му думи: "Ще се видим скоро, слънце!" отекваха в главата й непрестанно.