Покровител
посветено на П.Б.Б.
Един силует в тъмнината, впил е бледен поглед в мен.
Сгрявам се от топлината на този цвят студен.
Сини като небесата, тези две негови очи
разгонват в мен тъмата, и сърцето ми гори.
Един силует там някъде далече
като бледен спомен спотаен,
в безброй сълзи, в мечти облечен
като нова дреха прекроен.
Един силует все още дебне
нощем, денем, той не спи.
С очи, тъй сини, да погледне
в душата ми през двете ми очи...
Даниела Б.