Изгубена

 -промяната е неизбежна

"Погледни я!" - някой каза,

"Не изглежда ли сама?!

Виж погледът й- пълен е с омраза,

но и пълен с вина.."

Това бях аз - младата дама

в ъгъла приседнала сама,

окована в личностната драма

на една неразбрана от света душа..

***

Животът ми бе кино,

любовта бе идеал, бе свят. 

Сега имах само чаша с вино 

пълна с пурпурночервен и кървав цвят.

Аз бях роза без бодли 

и с кристален похлупак.

Изпълнена бях с мечти,

заключени в сребърен съркофаг.

Имах аз криле на птица.

Като феникс исках да летя.

Но уви,

останах само скица,

изгоряла в пепелта.

***

И сякаш приказка - животът

препуска покрай мен безспир,

а аз се давя в сивотата

сякаш в адски язовир.

Потъвам в дълбините, в сумрака,

къпейки се в любовта,

която ме напуска без да чака

и оставя ме сама..

Даниела Бъндева