Изгубена
-промяната е неизбежна
"Погледни я!" - някой каза,
"Не изглежда ли сама?!
Виж погледът й- пълен е с омраза,
но и пълен с вина.."
Това бях аз - младата дама
в ъгъла приседнала сама,
окована в личностната драма
на една неразбрана от света душа..
***
Животът ми бе кино,
любовта бе идеал, бе свят.
Сега имах само чаша с вино
пълна с пурпурночервен и кървав цвят.
Аз бях роза без бодли
и с кристален похлупак.
Изпълнена бях с мечти,
заключени в сребърен съркофаг.
Имах аз криле на птица.
Като феникс исках да летя.
Но уви,
останах само скица,
изгоряла в пепелта.
***
И сякаш приказка - животът
препуска покрай мен безспир,
а аз се давя в сивотата
сякаш в адски язовир.
Потъвам в дълбините, в сумрака,
къпейки се в любовта,
която ме напуска без да чака
и оставя ме сама..
Даниела Бъндева
No comments:
Post a Comment