Феникс

В пламък пепелявочервен аз изгарям 

с надежда да се преродя.

Стените на миналото с гръм пак събарям,

нови, за да изградя.

От пепелта на страховете си се надигам

без да знам на къде да вървя.

Устремена, с мечтите свои достигам

Безкрая и към звездите летя.

***

Преди,

Тъй наивно, послушно затворена 

в клетка от сиви лъжи.

Аз гледах света необятен- покорена

от светлите слънчеви лъчи..

Зад тези решетки, АЗ- малкото създание,

примирило се със своята съдба,

бях заключена за назидание,

с отрязани, златни крила..

А те, 

са от Мрака и Вечния Гняв пазени

в малко ковчеже от сняг.

От безвремието вечно, постепенно газени,

без път, без надежда за бяг..

***

И ето...

Загледана в изгрева млад

стоя зад решетките вечни.

Самотата прегръща ме с ръце от хлад

и мечтите мои стават все по-далечни..

Клетката моя в блян се превръща 

щом пламъците ме обгърнат. 

За нов живот се раждам: ВЪЗДЕСЪЩА!

Докато страховете ми се не  завърнат..

Даниела Бъндева