Като пепел

Поредна цигара допушвам,
догаря и пламъкът в мен.
В тишината студена се вслушвам,
умира и днешния ден.

Въртележка от спомени разни
завърта ме в безкрайна спирала.
Мечтите ми изстиват напразни,
а душата остава заспала...

Мисля за бъдеще светло,
но обгърната съм в тъма.
И как да продължа по пътя,
който поела съм отново сама..

Взимам цигарата вече загасена
и захвърлям я във пепелта.
В съзнанието си бродя сломена
и търся любовта...