Не искам да забравя.
и не знам какво да правя.
Усещам как надеждата бавно ме напуска,
и един единствен лъч пропуска.
Светлина от миналите ни моменти,
от настоящите копнежи
и желаните фрагменти.
Не виждам на тъмния тунел аз края
и усещам как постепенно започвам да блуждая.
Защото ако ти ме оставиш тук сама,
единствено ще мога да крещя....
No comments:
Post a Comment