Небитие

посветено на "една депресарка"

Цигарата догаря, не знам коя по ред.

Сърцето ми отново сковано е в лед.

Сън вековен спи, но  не сънува,

за нова тръпка то бълнува.

В мислите си бродя, без да знам накъде.

Болката в душата - моля се да спре.

Няма път, пътека, нито светлина,

в мрак обгърната съм аз от самота.

И ето, пак очите бавно се затварят.

дните мои вечно се повтарят.

Омагьосан кръг е моето ежедневие;

бленувана любов- обгърната в неверие.

Даниела Б.